разградил

Речник на българския език

1. разградил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разградил е производна форма на разградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разградил — мин. деят. св. прич. м. р.

разградил е производна форма на разградя (мин. деят. св. прич. м. р.).