разгорил съм

Речник на българския език

1. разгорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгорил съм е производна форма на разгоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разгорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгорил съм е производна форма на разгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).