разгорил си

Речник на българския език

1. разгорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгорил си е производна форма на разгоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разгорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгорил си е производна форма на разгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).