разгонил съм

Речник на българския език

1. разгонил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгонил съм е производна форма на разгоня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разгонил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгонил съм е производна форма на разгоня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).