разгонил си

Речник на българския език

1. разгонил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгонил си е производна форма на разгоня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разгонил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгонил си е производна форма на разгоня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).