разгонил е

Речник на българския език

1. разгонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгонил е е производна форма на разгоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгонил е е производна форма на разгоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).