разгонило е

Речник на българския език

1. разгонило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгонило е е производна форма на разгоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгонило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгонило е е производна форма на разгоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).