разгонили

Речник на българския език

1. разгонили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разгонили е производна форма на разгоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разгонили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разгонили е производна форма на разгоня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).