разгонила

Речник на българския език

1. разгонила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разгонила е производна форма на разгоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разгонила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разгонила е производна форма на разгоня (мин. деят. св. прич. ж. р.).