разгонело

Речник на българския език

1. разгонело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгонело е производна форма на разгоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгонело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разгонело е производна форма на разгоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).