разгологъзвал си

Речник на българския език

1. разгологъзвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгологъзвал си е производна форма на разгологъзвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разгологъзвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгологъзвал си е производна форма на разгологъзвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разгологъзвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгологъзвал си е производна форма на разгологъзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).