разгологъзвало е

Речник на българския език

1. разгологъзвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгологъзвало е е производна форма на разгологъзвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгологъзвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгологъзвало е е производна форма на разгологъзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разгологъзвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгологъзвало е е производна форма на разгологъзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).