разгологъзвало

Речник на българския език

1. разгологъзвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгологъзвало е производна форма на разгологъзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгологъзвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгологъзвало е производна форма на разгологъзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разгологъзвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разгологъзвало е производна форма на разгологъзвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разгологъзвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разгологъзвало е производна форма на разгологъзвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).