разголил си

Речник на българския език

1. разголил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разголил си е производна форма на разголя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разголил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разголил си е производна форма на разголя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).