разголил е

Речник на българския език

1. разголил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разголил е е производна форма на разголя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разголил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разголил е е производна форма на разголя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).