разговяло

Речник на българския език

1. разговяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разговяло е производна форма на разговея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разговяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разговяло е производна форма на разговея (мин. деят. св. прич. ср. р.).