разговарял

Речник на българския език

1. разговарял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разговарял е производна форма на разговарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разговарял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разговарял е производна форма на разговарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разговарял — мин. деят. св. прич. м. р.

разговарял е производна форма на разговарям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разговарял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разговарял е производна форма на разговарям (мин. деят. несв. прич. м. р.).