разгневяло

Речник на българския език

1. разгневяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгневяло е производна форма на разгневя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгневяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разгневяло е производна форма на разгневя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).