разгневил съм

Речник на българския език

1. разгневил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгневил съм е производна форма на разгневя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разгневил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгневил съм е производна форма на разгневя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).