разгневило

Речник на българския език

1. разгневило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгневило е производна форма на разгневя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгневило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разгневило е производна форма на разгневя (мин. деят. св. прич. ср. р.).