разгневил

Речник на българския език

1. разгневил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгневил е производна форма на разгневя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгневил — мин. деят. св. прич. м. р.

разгневил е производна форма на разгневя (мин. деят. св. прич. м. р.).