разглобявал съм

Речник на българския език

1. разглобявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разглобявал съм е производна форма на разглобявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разглобявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разглобявал съм е производна форма на разглобявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разглобявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разглобявал съм е производна форма на разглобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).