разглобявал си

Речник на българския език

1. разглобявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разглобявал си е производна форма на разглобявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разглобявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разглобявал си е производна форма на разглобявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разглобявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разглобявал си е производна форма на разглобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).