разглобявало си

Речник на българския език

1. разглобявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разглобявало си е производна форма на разглобявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разглобявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разглобявало си е производна форма на разглобявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разглобявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разглобявало си е производна форма на разглобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).