разглобил си

Речник на българския език

1. разглобил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разглобил си е производна форма на разглобя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разглобил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разглобил си е производна форма на разглобя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).