разглобила

Речник на българския език

1. разглобила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разглобила е производна форма на разглобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разглобила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разглобила е производна форма на разглобя (мин. деят. св. прич. ж. р.).