разглобил

Речник на българския език

1. разглобил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разглобил е производна форма на разглобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разглобил — мин. деят. св. прич. м. р.

разглобил е производна форма на разглобя (мин. деят. св. прич. м. р.).