разглоби

Речник на българския език

1. разглоби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разглоби е производна форма на разглобя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разглоби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разглоби е производна форма на разглобя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разглоби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разглоби е производна форма на разглобя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разглоби — повелително наклонение, ед. ч.

разглоби е производна форма на разглобя (повелително наклонение, ед. ч.).