разглезило

Речник на българския език

1. разглезило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разглезило е производна форма на разглезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разглезило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разглезило е производна форма на разглезя (мин. деят. св. прич. ср. р.).