разглезил

Речник на българския език

1. разглезил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разглезил е производна форма на разглезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разглезил — мин. деят. св. прич. м. р.

разглезил е производна форма на разглезя (мин. деят. св. прич. м. р.).