разглезел

Речник на българския език

1. разглезел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разглезел е производна форма на разглезя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разглезел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разглезел е производна форма на разглезя (мин. деят. несв. прич. м. р.).