разгладил

Речник на българския език

1. разгладил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгладил е производна форма на разгладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгладил — мин. деят. св. прич. м. р.

разгладил е производна форма на разгладя (мин. деят. св. прич. м. р.).