разглаголствал си

Речник на българския език

1. разглаголствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разглаголствал си е производна форма на разглаголствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разглаголствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разглаголствал си е производна форма на разглаголствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разглаголствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разглаголствал си е производна форма на разглаголствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).