разглаголствало

Речник на българския език

1. разглаголствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разглаголствало е производна форма на разглаголствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разглаголствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разглаголствало е производна форма на разглаголствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разглаголствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разглаголствало е производна форма на разглаголствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разглаголствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разглаголствало е производна форма на разглаголствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).