разглаголствал

Речник на българския език

1. разглаголствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разглаголствал е производна форма на разглаголствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разглаголствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разглаголствал е производна форма на разглаголствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разглаголствал — мин. деят. св. прич. м. р.

разглаголствал е производна форма на разглаголствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разглаголствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разглаголствал е производна форма на разглаголствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).