разгаряло

Речник на българския език

1. разгаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгаряло е производна форма на разгарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгаряло е производна форма на разгарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разгаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разгаряло е производна форма на разгарям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разгаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разгаряло е производна форма на разгарям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).