разгалил е

Речник на българския език

1. разгалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгалил е е производна форма на разгаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгалил е е производна форма на разгаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).