развявал

Речник на българския език

1. развявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развявал е производна форма на развявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развявал е производна форма на развявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развявал — мин. деят. св. прич. м. р.

развявал е производна форма на развявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. развявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

развявал е производна форма на развявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).