развъртели

Речник на българския език

1. развъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

развъртели е производна форма на развъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. развъртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

развъртели е производна форма на развъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. развъртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

развъртели е производна форма на развъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. развъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

развъртели е производна форма на развъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).