развързвал си

Речник на българския език

1. развързвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развързвал си е производна форма на развързвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. развързвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развързвал си е производна форма на развързвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. развързвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развързвал си е производна форма на развързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).