развързвал е

Речник на българския език

1. развързвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развързвал е е производна форма на развързвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развързвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развързвал е е производна форма на развързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развързвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развързвал е е производна форма на развързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).