развързвало

Речник на българския език

1. развързвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развързвало е производна форма на развързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развързвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развързвало е производна форма на развързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. развързвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

развързвало е производна форма на развързвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. развързвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развързвало е производна форма на развързвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).