развързвал

Речник на българския език

1. развързвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развързвал е производна форма на развързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развързвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развързвал е производна форма на развързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развързвал — мин. деят. св. прич. м. р.

развързвал е производна форма на развързвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. развързвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

развързвал е производна форма на развързвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).