развързал

Речник на българския език

1. развързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развързал е производна форма на развържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развързал — мин. деят. св. прич. м. р.

развързал е производна форма на развържа (мин. деят. св. прич. м. р.).