развървял си

Речник на българския език

1. развървял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развървял си е производна форма на развървям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. развървял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развървял си е производна форма на развървям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. развървял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развървял си е производна форма на развървям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. развървял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развървял си е производна форма на развървя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. развървял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развървял си е производна форма на развървя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. развървял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развървял си е производна форма на развървя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).