развървял е

Речник на българския език

1. развървял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървял е е производна форма на развървям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развървял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървял е е производна форма на развървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развървял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървял е е производна форма на развървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. развървял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървял е е производна форма на развървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. развървял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървял е е производна форма на развървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. развървял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървял е е производна форма на развървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).