развървяла е

Речник на българския език

1. развървяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развървяла е е производна форма на развървям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. развървяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развървяла е е производна форма на развървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. развървяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развървяла е е производна форма на развървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. развървяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развървяла е е производна форма на развървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. развървяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развървяла е е производна форма на развървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. развървяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развървяла е е производна форма на развървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).