развървил съм

Речник на българския език

1. развървил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развървил съм е производна форма на развървя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. развървил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развървил съм е производна форма на развървя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).