развървило е

Речник на българския език

1. развървило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развървило е е производна форма на развървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развървило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развървило е е производна форма на развървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).