развървил

Речник на българския език

1. развървил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървил е производна форма на развървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развървил — мин. деят. св. прич. м. р.

развървил е производна форма на развървя (мин. деят. св. прич. м. р.).